|
Описание
|
Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти,
плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива –
понякога се заседява до края на октомври. Погледнах морето – гладко и
лъскаво, цвят на тъмен метал – „хеви“ метал. На изток хоризонтът
драскаше кибрит, всеки момент ще пламне изгревът и слънцето ще покаже
махмурлийско око. И с това око добре се знаем от години – колко съм го
срещал, не с текила, а с бутилка бира на Окото. Ех, много бира изтече
оттогава... Повече бирена пяна, отколкото сега е морската пяна тук, на
прибоя.
|
Начало