|
Описание
|
Той е навсякъде. Ситният му смях е прочут, както са прочути приумиците му, капризите, дълговете...неговата самота и неистовата му нужда от любов, бунтарството, страстната независимост, предизвикателствата му, виртуозността му, слонската му памет, адската му трудоспособност.
Моцарт несъмнено е най-големият драматург, приел човешка форма.
как насред лична буря успява да композира толкова светла и ведра музика? как в условията на постоянна драматична несигурност успява да напише през лятото на 1788 една след друга последните си три, наистина "Юпитеровски" симфонии?
Свръхчовек лие, "гений"? Несъмнено, но какво означава това? Бил е нещо различно, ето това е.
|
Начало