В новите си разкази Алек Попов се обръща към
стилистиката на класическата ренесансова новела, позната ни от „Декамерон“ на
Бокачо, за да я обогати и надгради с нови теми, съвременно светоусещане и
лексика. Той дава пълна свобода на въображението си, като създава виртуозни
сюжети и галерия от ярки, запомнящи се образи, чиито житейски перипетии и
вътрешни катарзиси ги карат да търсят и да преоткриват себе си.
В книгата са включени и някои от
най-впечатляващите разкази и новели на писателя, излизали през годините.
Необикновени истории с привкус на магия и мистерия, изпълнени със смайващи
обрати, свеж хумор и самоирония.
Средата, в която се разгръщат сюжетите на Алек
Попов, често е екзотична – от топлите средиземноморски брегове, обвеяни с дъх
на билки, до джунглите на Африка и Азия и суровия пейзаж на Северна Европа, –
но той изследва с еднакво внимание и най-непосредствената реалност, като търси
вратички към магическия свят на духа дори сред шубраците във вътрешния си
софийски двор.
Парадоксът, иронията, виталната еротика, в съчетание с
будното социално чувство на писателя, произвеждат една правдива и пластична картина на човешкото състояние в
началото на ХХI век, очертавайки вечните разломи между атавизма и прогреса, истината
и лицемерието, творчеството и технологията, духа и материята, родното и
чуждото.
Начало