Национален регистър на издаваните книги в България

Управлението и обжалването на данъците е фундаментален проблем не само на данъчноправната доктрина, но и на публичното право като цяло. Данъците са част от „същината на дейст­вителността“ – държавата и нейната потребност от финансови средства, за да функционира успешно. Данъците са финансовият фундамент на държавата – без тях държавата не би могла да функционира. В нашата правна литература науч­на дискусия по този въпрос липсва.

Когато печалбата, от стимул за икономика­та, се превърне в самоцел, тя става разрушител­на сила. Много западни анализатори отбелязаха, че причината за световната финансова криза от 2008 г. е алчността (един от тях е носителят на Нобелова награда за икономика Дж. Стиглиц). Един от най-ефикасните регулатори на печалба­та е данъкът – той е част от печалбата за посре­щане на публичните потребности. В своя исто­рически произход данъкът е символ на властта. Гаранция за законосъобразното определяне на данъка е правосъдието. Правосъдието е гарант не само за правата на гражданите (чл. 56 КРБ), но и за динамизма в развитието на икономиката. Инвестициите предполагат ефикасни гаранции за вложените капитали. Ако съдебната систе­ма е неефективна – боледува цялото общество. Това са изходните позиции на настоящото изследване.

Основните елементи на механизма за прав­но регулиране, респ. на данъчния механизъм, са: законът, юридическият факт, правното отношение, контролът, юридическата санкция. Неза­висимо че тези въпроси имат важно значение за правната теория и теорията на държавното управление, те все още не са разработени в на­шата данъчноправна литература. Механизмът за управление на данъците е правен механи­зъм (това следва от принципа за законоустановеност на данъците – чл. 60 КРБ). Не е възмож­но да се повиши ефективността и качеството на финансовата дейност на държавата, без да се усъвършенства данъчноправният механизъм. Управлението на публичните финанси без ефикасни гаранции за събираемостта на данъците е химера. В това отношение важно значение имат предложенията de lege ferenda относно финан­совото и данъчното законодателство. Време е най-после законодателят да обърне внимание на нашето предложение за приемане на Данъ­чен кодекс.

Над 30-годишната история на българския данъчен процес заслужава един анализ на фискалната юриспруденция на ВАС и практика­та на Съда на ЕС по данъчни дела.

Паралелното изследване на някои аспекти на гражданския процес и на данъчния процес дава възможност да се разискват и решават ос­новни въпроси на данъчното правосъдие. Не­допустимо е прилагане на данъчния закон без съблюдаване на принципа на правовата държа­ва (чл. 4, ал. 1 КРБ), върховенството на Консти­туцията (чл. 5, ал. 1 КРБ) и на принципа за законоустановеност на данъците (чл. 60 КРБ). Това важи също и за данъчноправната теория.