Основната цел на монографията е предлагане на доктрината и на
практиката на обширен, задълбочен и изчерпателен научен преглед на института на
задължителната защита на обвиняемия. С възможно най-голяма подробност е
обърнато внимание на отделните хипотези на задължителна защита в наказателния
процес, провеждан по общия ред. Направено е цялостно изследване на нормативната
уредба на задължителната защита. Разгледана е българската
наказателнопроцесуалната доктрина по въпроса.
Анализирана е значителна по обем съдебна практика както на трите
редовни съдебни инстанции, така и на извънинстанционното съдебно производство
по възобновяване. В нея са констатирани редица противоречия, при които е
обърнато внимание на дискусионните въпроси и спорните моменти. Обсъдени са хипотези
от практиката, които досега не са били поставяни на централно място и във
фокуса на теорията. Съставени са предложения de lege ferenda в материята на
задължителната защита.