1907 година вече е обявена от българската литературна история за преломна, основополагаща, хипнотична, вълнуваща, гранична…
Тази книга събира текстове, които полагат 1907 година в четири перспективи (хронологична, литературно-археологическа, микроисторическа, персоналистична), демонстриращи възможностите за един различен литературноисторически разказ. Книгата изпробва модела на този разказ, който би могъл да бъде приложен в по-разгърнат вид и върху други знакови за българската литература години.
В тази версия за 1907 доминира проблематиката за литературната автономия и началата на българския литературен канон. Чрез дълбинни срезове в зоната на “оперативния” жанр на литературните прегледи се изследват сложните взаимодействия между текущо писане и своевременна критика, търсят се границите между висока и масова литература, между протоканон и канон. Анализират се и напреженията между бит и литература, между “централни” и “маргинални” текстове, както е в творчеството и поведението на П. К. Яворов около 1907-а. Внимателно се из-следва и пътят на един български поет (Димчо Дебелянов) през годината – време, когато бъдещият каноничен автор е все още почти изцяло неизвестен.
Начало