„Последният Буенос Айрес“ е книга за войната,
която отдавна е прекрачила видимите си граници и е нахлула навсякъде в нашия
свят – дори и в най-интимните му пространства. Тя раздира нашите защити, свлича
илюзиите ни като ненужна дреха, вмества се в нас и ни превръща в свои убежища,
влече ни от ада през ада към ада. Това е апокалиптична книга, която се опитва
да прогледне отвъд апокалиптичното, трагична до мозъка на поетичните си кости,
но и яростна дотолкова, че не допуска трагичното да се утаи в униние и
меланхолия. Книга, която завихря времената, успоредява нашето днес с палеозоя и
мезезоя, и напук на всички ценностни сривове въздига любовта като единствена
противоотрова на безнадеждно отровения от собственото ни битие свят. С третата
си стихосбирка Георги Гаврилов ни поднася своя убрус, въплътил през Христовия
образ величието и паденията на разпадащата се цивилизация. През неговите
стихове виждаме как болката, съсякла като с меч времена и пространства, може да
утоли нашата жажда за истинност; как ако вдигнем лице и наистина погледнем небето,
може би ще поемем и последните глътки свеж въздух – там, в последния Буенос
Айрес. Нищо, че две отрицания рамкират неговото сурово и дълбинно верую: „свободата ни не е спасение“ и „спасението ни не е свобода“.
Начало