Поезията на „Вселената в очите ти“ започва там, където
науката изнемогва. Тези стихове са родени в подземията на полузабравения сън; в
дома на съпреживяната болка; в лабoраториите на колективното неосъзнато. До
второ нареждане не съществува по-велико събитие от човешкото съзнание с цялата
му ужасяваща правдоподобност. Чрез човека Вселената мисли за себе си. Заради
човека жълтото е жълто и звездите намигат. В лицето на тази почти безкрайна
отговорност не ти остава нищо друго, освен да се родиш в смъртно тяло и да го
осъзнаеш твърде рано. Ако това те утешава, било е писано да стане.
Сега опитай да
отречеш физическата реалност на болката. Опитай да я обикнеш със силата, с
която тя пълзи по тръбите на всяко същество. Обещавам – аз ще те чакам от
другата страна на тези стихове. В каквато и форма да завариш съзнанието ми,
знай, то още вярва в човека и в приказки, създадени по негов образ и подобие.
Марио
Савчев е възпитаник на 91. Немска езикова гимназия в София. Чете на пет езика,
но пише поезия само на един. През 2019 г. заминава за Ерланген, Германия,
където завършва бакалавър по история на изкуството.
От 2021
г. работи в Института по история на изкуството към Friedrich-Alexander-Universität Erlangen-Nürnberg. 3aнuмaвa се с научна и преподавателска дейност.
От 2023
г. следва медицина в същия университет. Интересува се от интердисциплинарни
изследвания в областта на невроестетиката и еволюционната психология на
човешките възприятия.
Печелил e много поетични конкурси, има публикации в литературни вестници и антологии.
През
2024 г. печели Голямата награда в десетото издание на Националния литературен
конкурс "Море" – Бургас, на което дължи издаването на дебютната си
стихосбирка „Вселената в очите ти“.