Държавните граници и държавността
на Македония са се развивали в противоречива среда на югоизточна Европа и поставят
на изпитание цялата система за регионална сигурност. Факторите за
регионализация в западните Балкани трябва да бъдат наблюдавани и системата на
европейската сигурност и граничен контрол трябва да се насочва спрямо комплекс
от динамични заплахи.
Светът отива към регионални
съюзи с местни водещи сили и това е повод да мислим за граничния контрол като
система, която няма да удържи без намесата на въоръжените сили.
Европейският Съюз ще остане
приоритет за Македония, но формите и способите за граничен контрол трябва да се
градят съобразно ситуацията на периферните части на общността, където е и
първата фронтова линия. Република Северна Македония трябва да се
придвижва към правните критерии на ЕС и трябва да работи по Шенгенските
критерии, но може да прилага всички разпоредби от правото на Европейския Съюз
тогава, когато е на прага да бъде приета реално в общността.
Устойчивостта на границите и
миграционните потоци са в пряка връзка, а идеята „свобода без граници” трудно
ще се реализира на Балканите. Необходимо е да се търси нов европейски модел,
който ще гарантира сигурност на периферията.Предизвикателствата в региона диктуват модел за граничен контрол,
който трябва да е построен съгласно изискванията на ЕС.
Научният труд е резултат от
стремежа да се представи в българските, македонските и други научни и
професионални среди организацията на цялата система за граничен контрол, което
да бъде принос към нейното усъвършенстване и развитието на българо-македонското
гранично сътрудничество. Целта е в разработката максимално обективно да се
разкрият позитивите и несъвършенствата на граничния контрол и в бъдеще на тази
база да се направят предложения за оптимизация.
Това е първия научен
труд, представен на научните среди в България. В този смисъл очакваме насрещен
позитивен отговор в дух на сътрудничество, взаимна подкрепа и Европейски
перспективи за двете страни.
Начало