Авторката
Женя Андреева е филолог по образование.Обект
на нейното двугодишно изследване, представено в книгата, е преселението в Русия,
в началото на 19. век, на българи от ямболското село Голям Буялък (дн.
Шарково). Близо до Одеса те основават селище със същото име, което то носи и
днес. Но след Освобождението на България през 1878 г. част от преселниците се завръщат в родината. Сред тях е и
семейството на авторката, което се заселва в Добруджа.
В
книгата са преплетени факти и емоции, открити в малко познати книги на отдавна
забравени автори, какъвто е Балчо Нейков. Изнесени са факти от документи от
архивите в Добрич, Варна, Одеса и Херсон. Споменават се имената на Арман-Еманюел дю Плеси дьо Ришельо, родственик на известният
кардинал Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, генерал Иван Никитич Инзов, който, според
слуховете, е незаконно дете на член на императорското семейство – най-вероятно
на Екатерина Велика и един от нейните фаворити Потемкин, на Александър Сергеевич Пушкин, на Индже
Войвода, както и на един от основателите на българската опера Константин
Михайлов – Стоян. Какво обединява всички тях? Голям Буялък – двете села, едното
в Българя, другото в Русия, където са живели българи.
Днес не само
езикът, на който говорим ние, българите, живеещи ТУК, и този на сънародниците ни, които живеят ТАМ, е различен.
А и дали някога ще намерим точен отговор на
въпросите:
-
Защо нашите прадеди
се отправиха към земите отвъд Дунав?. Може би наистина, за
да намерят спасение за себе си и за децата си. Но, може би и заради зова на
кръвта. Та нали там е била земята на Кубрат, оттам е тръгнал Аспарух.
-
Защо някои се върнаха? Да, заради глада, мизерията, но и заради дълбокия корен,
който не искаше да ги пусне.
-
Защо не можем да се срещнем все още по пътя, който води оттук дотам и оттам
дотук!?
- И ще можем ли въобще да се
срещнем някога, за да запазим корена си!? И да го възобновим!
Трябва
да си отговорим сами…
Начало