Поезията е възможна не въпреки болката,
а чрез нея. Парадоксално, болката идва не от смъртта, а от живота – ‘осъден
на живот’ - , от непосилната екзистенциалната тежест да живееш там, където
други са изчезнали, да носиш живота като бреме, не като привилегия.
Символната
картография на поетичната вселена на Хайри Хамдан бих структурирала около четири
стълба: светът, където войната е пазар, поезията – пленена и полетяла, памет
отвъд времето, идентичност без адрес…
*
Давам ти дума,
малко момиченце
ще те возя до
морето на Газа
на старото ми
колело.
Ти – с твоите
несбъднати сънища.
И аз с моите
кървави рани.
Цикличното
време се завръща при Газа и болката, но не в безнадеждост, а за да обещае изход
– крехък, човешки, плах, но непреклонен. То не лекува раната, но я вписва в
ритъм и надежда.
Анна Кръстева
Начало