Семейството.
Татковото дърво на живота.
Нищо специално и космическо.
Да останеш безсмъртен.
Да изпълниш предназначението си.
Да създадеш потомство.
Да го отгледаш.
Да чувстваш корените.
Да държиш клоните.
Докато децата ти се разлистват.
"Заглавието "Смъртта на татко и други работни материали" съдържа в себе си код, който отключва смисъла на малката като обем, но не само поради тази причина запомняща се съвсем цялостно стихосбирка – и стихотворение по стихотворение, и като енергетика на цялото, тя е някак паметна, намерила единствено точните думи, за да разкаже обрано откъм емоции, почти лапидарно болката от загубата. Парадоксално, но тъкмо в липсата – на пръв поглед – на емоция е скрита самата емоция. Чувството, подобно точката сингулярност, във всяко едно от тези кратки стихотворения предизвиква свой отделен взрив на сътворението на лично своите и ничии други живот, родство, любов, споделеност, загуба и не на последно място – помирение със смъртта на близките хора. Не примирение, а помирение. Това е посланието на стихосбирката, което дори не е послание в очаквания познат смисъл, по-скоро е възможност с малко думи да кажеш много за болката по начин, по който никой друг поет не го е правил."
Керана Ангелова
"Таня Николова е автор с разпознаваем език и впечатляващо присъствие в съвременната българска литература. Богатият регистър от иронии, характерни за модерния, образован, наблюдателен и мислещ градски човек, наличието на подтекст, скрит на различни дълбочини – всичко това е сякаш обобщеното портфолио на авторката поради всичките ѝ написани дотук книги. Но в ръкописа на стихосбирката „Смъртта на татко и други работни материали“ откривам поетика, която ми е особено скъпа: поетиката на загубата.
Таня Николова успява да опоетизира детайлно философията на времето след някого, да намери нов език, на който да говори за себе си през смъртта на татко си, за татко си през опустошението на смъртта, да търси и да намира своето място в един осиротял, обезбащен свят."
Йорданка Белева
Таня Николова е родена в град Плевен. Завършила е музикалното училище „Панайот Пипков“ - Плевен с виола, „Музикална педагогика“ в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ - Пловдив и „Счетоводство и контрол“ в Университета за национално и световно стопанство - София. Пише поезия. Има публикации в „Liternet“, „Свободно поетическо общество“, „Нова социална поезия“ и в австрийското литературно списание „Reibeisen“. Носител е на трета „Славейкова награда“ (2019). Дебютира със стихосбирката „ТОЛКОЗ“ (2007), издадена след спечелен конкурс за дебютна книга на Министерството на културата и преведена на немски език „SO VIEL“ (2020). През 2012 г. излиза втората ѝ стихосбирка „ЕКВИЛИБРИУМ“, а през 2016 г. третата – „МОРЗ“. През 2017 г. създава фондацията за съвременна българска литература „Емили“, която издава следващите ѝ книги: „НЕПОРЪЧАН ПОРТРЕТ“ (2017), „Калейдоскоп“ (2020), отпечатана с финансовата подкрепа на Министерството на културата, и „МАГАРЕШКИ ПЕСНИ“ (2020). През 2022 г. излизат ново издание на „КАЛЕЙДОСКОП“ с рисунки от Моника Попова и цикълът стихотворения „СМЪРТТА НА ТАТКО И ДРУГИ РАБОТНИ МАТЕРИАЛИ“ с керамични пана от Венелин Пенчев. Календарът „ВЕЧНОЗЕЛЕНОТО ДЪРВО“ с илюстрации от Капка Кънева е най-новата ѝ творба. Реализиран е с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура” по програма „Творчески стипендии”.
t.p.nikolova@abv.bg
https://tanyanikolova.com/
Начало