Есетата в сборникa „Да поставиш дявола на колене” представят обсъждането
на въпросите, които си задават група писатели – въпроси, свързани със занаята, със знанието
и с практиката, която позволява на автора на
художествена проза да надскочи обикновената
умелост.
Текстовете са разделени в
три групи. Първата е посветена на онези проблеми, които най-често включваме в широката категория на техническите похвати.
Това са два текста, посветени на темата за гласа, като единият от гласовете е този на Чък Уоктъл, а другият – на Стивън
Шуорц; есето на Ричард Русо, което се занимава с гледната точка, като отделя
специално внимание на всезнаещия разказвач; разсъжденията на Джоун Силбър върху „тежестта“ – усещането за
важността на определена тема в кратките
прозаични форми. Чарлз Бакстър, от своя
страна, предлага някои бележки върху модулацията; Сюзън
Невил разглежда съзнателното злодейство като необходима опора на сюжета, а Джим
Шепърд ни предупреждава,че епифанията крие
опасности.
Сборникът няма за
цел да предложи набор от отговори. В оптималния
случай книгата ще внушава (в добрия смисъл на думата), ще информира и ще
вдъхновява. Без да са сляпо самоуверени,
авторите предлагат възможности, като приемат,
че читателят на тези текстове проявява траен интерес към писането като житейска дейност и е
прекалено мъдър, за да си мисли, че има лесен
път към една достойна крайна цел.
Начало