Всички животи имат еднаква стойност. Но понякога
смъртта е особено жестока. Тази книга ме остави облян в сълзи.
Бил Гейтс
Пол Каланити не иска да бъде неврохирург като вечно отсъстващия си баща,
затова се насочва към литературата и получава магистърска степен по история и
философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията
му е върху творчеството на поета Уолт Уитман. Но въпросът за смисъла на живота
не спира да го преследва – и отговор той открива именно в лекарското си
призвание.
Следва десетилетие на неимоверно тежък труд и усърдно учене, докато ръцете
му започват да спасяват живот след живот. Пол Каланити се превръща в една от
младите звезди на американската неврохирургия. Докато един ден не отива на
лекар, който да потвърди диагнозата, която вече сам си е поставил.
Рак в напреднал стадий. Пол е само на 36.
Докато той и семейството му повеждат отчаяна, безнадеждна битка, той сяда
да пише тази книга, която вече е преведена на десетки езици и дава утеха на
читателите. Каланити прави равносметка на живота си, на лекарската професия, на
моралния си дълг към близките си и своите пациенти. В крайна сметка „И дъхът
стана въздух” е много повече от разказ за битката със
смъртта – той е за приемането на нашата тленност и за извървяването на пътя
докрай с високо вдигната глава.
Но макар да не знаех какво
искам, бях научил нещо – нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси
задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния му живот. Не, тя
е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се
разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият
какво осмисля живота им.
Пол Каланити
Най-добрият мемоар на 2016 г. според читателите в
сайта Goodreads.
Една от най-добрите книги за 2016 според The Washington Post и The New York Times.
Начало