СМС от Аци до Карбовски:
„ Как съм?!!”
Който не разбира, бавно ще умира.
Ангел Константинов е. Трябва да го срещнете, да ви пробърбори нещо бързо и да се влюбите.
Невинността, с която той като кентавър посреща живота, е непосилна за другите, за нас. Последният шанс на човечеството да бъде честно със себе си е Ангел. Неговият начин. Дори и начина, по който ползва технологиите. Телефон за чупене на орехи.
Есемесенната поезия е измислена от дебело дете, което обича да пие. Тя е отвъд банализмите и задължителностите. Остава неразбираем за профаните и несвободните. Може би и Непознатите. Но остава чиста и свята като момент на театър, с много болезнени хора, прах и реплики в него. Скуката, Дяволът, Глупците, Адекватността към свинщината, Съобразяването с етикета на обикновените – тия неща Ангел е прегазил с мощното си тяло и е минал отвъд. Където невинността непоносима е.
Смешен човек. Лаконичен дявол. Перник в короната на Свободата, както я разбираме.
Дете на деца от Наоколото, което понякога е и наше.
Начало