Тефлоновия беше винаги готов да
пререже лентичката и да отчупи залък хляб от питата, с която го посрещаха
девойчета в носии. Изработил си беше рефлекс и - пак от съображение за сигурност
– вместо да поднесе залъка към своята уста, затъкваше усмивката на детето, което
от изненада едва успяваше да преглътне. Любовта народна не биваше да се поставя
на изпитание – знаеше това от оня, който охраняваше
преди.
Феноменално бе, че занимаваше
измършавелия народ със собствената си охранена персона повече от десетилетие и
на никого не омръзваше. Хората живееха неговия живот на екшън герой и забравяха
за своето окаяно съществуване. Покрай него всеки се чувстваше
звезда.
Записала
мислите на Тефлоновия: Поля Станчева
Илюстрирал делата на Тефлоновия: Христо Комарницки
Начало