Ян вдигна очи нагоре – ярко
грееха звездите.
А в прозорците на околните сгради
грееха синкавите екрани на телевизорите – хората седяха пред екраните и гледаха
„Голдън шоу”-то...
Значи виждат и него... Той,
малкият Ян, в момента влиза във всеки
дом заедно с водещия Бати Злати.
От синкавите прозорци момчето
премести очи нагоре към небето – пак синкаво, но ясно и осеяно със звезди. Сред
тях забеляза една особено ярка – не е ли това звездата, която изгрява само в
нощта на Рождество?
Тя ще е тази, която прави
коледните чудеса.
Защо ли хората гледат звездите по
телевизията, а не вдигнат глави към небето?
Десетгодишният Християн е особено
дете – дете в неравностойно положение. Една случайност го прави участник в ТВ шоу
и той попада под прожекторите, в света
на телевизията и рекламите.
Повестта „Заведи ме вкъщи” от
Михаил Вешим може да се чете и от деца, и от възрастни. Както и от всички
читатели, непревърнали се в теле-зрители.
Начало