Животът
в българската държава след възраждането
на нейната самостоятелност и независимост през 1878 г. е проникнат от засилващо
се политическо противопоставяне. Първоначално то протича между двата основни
политически субекта – Консервативната и Либералната партии, но се придобива
ново качество и масовост след появата на Българската социалдемократическа
партия през 1891 г. и на Български земеделски съюз през 1899 г.
Трайно
формиралият се ляво-десен двуполюсен политически модел в началото на ХХ век, затихващ
през втората му половина и разгарящ се отново в началото на ХХІ век, ангажира в
противоборство за властта силови и репресивни държавни органи – първоначално
общополицейски, а впоследствие – специализирани. В периода до края на Втората
светован война дясното е постоянен победител. В 45-те години от 1944 до 1989 г.
ролите са разменени – лявото господства и си връща „тъпкано” за бедите и нещастията,
които бедните са понесли от управлявалата ги буржоазия. Резултатът е пълна
съветизация на обществено политическия живот и натрупване на критична маса от
нови обществени противоречия. Периодът, който обхваща последните две
десетилетия, в които ние сме активни участници, най-общо води до демократизация
с неясни перспективи за развитието на обществото и на службите за сигурност.
Именно
това е основната причина да се обърнеме към миналото на тези служби и да се
опитаме да изведем основния им приоритет и през трите периода: защита на констиуционно
установения държавен строй и противодействие срещу нарушаването на законите.
Тази
книга е първият цялостен опит в тази насока.
Начало