Има невероятни събития, скрити в гънките на
времето. Те са предимно истории за жени. Илария Тути изважда наяве
необикновения и епичен подвиг на две от тях.
Лондон, септември 1914 г.
«Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират.
Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход и също плащам
цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която вече жъне
живот след живот.
Когато една нощ
получих неочаквано посещение, разбрах, че не нося отговорност само за себе си.
Съдбата на дъщеря ми, а може би и амбициите на толкова много други жени, също
зависи от мен. Флора и Луиза са лекарки и повече от всеки друг имат смелостта и
въображението да пренесат мечтата за равенство отвъд всички граници.
Поканата, която отправиха към мен, е заклинание и като всички заклинания
също е направена от сянка. Да тръгна с тях, за да отворят първата военна
болница, изцяло управлявана от жени в Париж, е лудост и необходимо
начинание. Заради самите нас, заради тези, които ни обичат, заради това, което
сме призвани да бъдем. Това е истинска революция за мен, а всяка революция носи
със себе си поне едно предателство.
В Париж, далеч от моето малко момиченце, често отхвърляно с недоверие от
същите войници, които се захващам да лекувам, отново поглеждам ръцете си. Те не
треперят, но аз вътре в себе си съм вятър."
Начало