През 1968 г., преди половин век, Ориана Фалачи създава
някои от своите най-добри журналистически текстове. Това е времето, в което тя
непрекъснато е на път – от Виетнам в САЩ, оттам в Мексико, пак Виетнам,
Хонконг, Индия. Тя винаги е в горещата точка, където се случват някои от
най-значимите събития, определили хода на историята през втората половина на XX
и променили духа на времето, начертавайки тенденциите, които насочват
политическия и културен живот по света и до днес. 1968 г. наистина е преломна и
в своите репортажи и интервюта, Ориана Фалачи успява да улови духа на епохата и
да се превърне в летописец, от чиито свидетелства и днес можем да съдим за това
колко ужасна е била виетнамската война, за какво са се борили и умирали
студентите в Мексико, дали са верни, или не официалните версии за убийствата на
Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг, какъв човек е Никсън, какви – Мао Дзъдун и
Далай Лама.
Ориана Фалачи строго спазва журналистическите
стандарти, придържа се към фактите и се опитва да дава глас на всички страни в
конфликтите, които разкъсват света и го преобразяват. Ясно обаче личи нейната
симпатия към онеправданите, към бунтуващите се, към смелите хора, които по
всички населени континенти се опитват да разкъсат оковите, да изгонят
диктатори, нашественици, колонизатори и да започнат сами да определят съдбата
си.
Начало