В Нови римски разкази са включени
някои от най-добрите разкази на
Алберто Моравия.Писани са между 1954 и 1959 г. и
представляват естествено продължение на предшестващите ги Римски разкази, считани от критиката за определящи в неговото
творчество.
Това са разкази за проститутки и
крадци, за любовта и егоизма, за страха от обвързване и ужаса на самотата. Трагикомични
истории, които не показват красивия Рим, Рим на Колизеума, на модата, на
богатите. Градът на Алберто Моравия е грозен, истински и населен с обикновени
хора, които не водят бляскав живот, но точно заради това ценят кратките мигове
на щастие – танците, разходките с мотопед, следобедите на плажа и откраднатите
целувки от любимата жена.
Изключително
широкият тематичен обхват на разказите, истинска човешка комедия, може да се
възприеме и като щателна проверка напораженията, подкопаващи целта в живота.