Как
можем да определим тази странна и необикновена книга – исторически или
философски роман, постмодерен епос или четиво-мистерия? Каква е
взаимовръзката между българските богомили от средата на ІХ век и
италианските катари от началото на ХІV век?
Възможно
ли е да съществува Добро без Зло, вечна ли е борбата между Властта и
Словото и какви са отношенията между Вярата и Познанието?
Жив ли е във всеки от нас страхът от смъртта, онова задължително събитие, което осъществява единствено възможното равенство?
Каква е ролята на Умберто Еко в повествованието?
Отговорите на тези и множество други въпроси ще откриете в романа на Владимир Зарев „Поп Богомил и съвършенството на страха”.
Писателят
утвърждава идеята, че смъртта, от която всички се боим, е единствено
възможното и истинско човешко равенство. Страхът от нея ни предизвиква
да творим, да се самодоказваме и да търсим своето продължение в деца,
градежи, насилие и идеи.
Начало