Би ли повярвал някой, че Черно море е било арена
на библейския Потоп? Да, такава теза днес изглежда неправдоподобна. Дали обаче
сме разтворили всички страници от най-новата история на Земята и човешката
цивилизация? До неотдавна тълкуването на библейските събития беше изключителна
привилегия на теолозите. Считаше се за светотатство учени от други науки да се
докосват до темата и да поставят под съмнение някои от постулатите. Освен това
съвременната библейска археология пледира, че е решила проблемите за мястото и
времето на Потопа. Познанията за света – както в Библията, така и в Шумерския
епос, са ограничени от реките Тигър, Ефрат и Нил. В Шумерския епос юнакът
Гилгамеш в търсене на безсмъртието преминава през “Морето на смъртта”. Къде се
е намирало това море? Мъртво, Червено, Средиземно, Черно, Каспийско – все
морета, кандидати за арена на Потопа. Проучванията в Месопотамия и Червено
море, глинените плочки с Шумерския епос в древната Ниневия, ръкописите на
Библията и множество други находки са дали основание да се приемат за място на
Потопа поречията на Тигър и Ефрат. Тълкувателите на Библията и теолозите,
занимаващи се с археологически проучвания, обаче не са имали представа за
грандиозните мащаби на природните катастрофи. Намесата на геолозите през
последните години в дешифрирането им доведе до решителен поврат тълкуването на
писанията за Потопа и до ревизия на съществуващите представи. Бе доказано, че
цивилизациите на Стария свят – Месопотамия, Египет, Крит и Гърция, Индия и
Китай, водят началото си от един център. Този единен произход се потвърждава от
ритуалната им структура. Още по-недвусмислено свидетелства за това сравнението
на различните древни писмености. Наложилата се представа, че най-старите
писмени знаци са датирани около III хил. пр. Хр. , изглежда е на път да бъде
отхвърлена именно поради фактите за съществуването на писменост до Потопа.
Професорът по мултилингвистика от Католическия университет в Брюксел Харалд
Хаарман твърди, че най-древната писменост в света е намерена на Балканския
полуостров. Той датира плочките от Тартария в 5300 г. пр. Хр. Почти всички
учени, изучавали Библията и Шумерския епос, са единодушни в оценката си за тях
като за ценен източник на информация. В нито едно от двете произведения обаче
не се посочва мястото на Потопа. Истинската история за началото се губи във
времето и пространството. Всичко това ни дава основание за търсене на нови
факти, които да осветят липсващите страници на историята. Критическият анализ
на древните митове, новите геологически и археологически факти в Черноморския
басейн са на път да разрушат догмите и да влеят нова сила в библейските митове.
Великолепните открития на българските археолози – неолитните некрополи от Варна
и Дуранкулак, най-старото обработено злато в света, поставиха редица въпроси, и
на първо място за ролята на културата “Варна” в човешката история.
Определението за варненската култура като за една “несъстояла се цивилизация”
вече не издържа на новите факти за наличието на древната неолитна култура по
цялото крайбрежие и шелфа на Черно море. Книгата на американските учени Уилям
Райън и Уолтър Питман “Ноевият потоп” и филмът на Би Би Си със същото заглавие
предизвикаха научна сензация в края на второто хилядолетие. Книгата е блестящо
съчетание на научни аргументи от почти всички области на научното познание,
обединени в единен географски център – Черно море. За илюстрация на огромния
интерес към изложените от американците научни аргументи ще припомним думите на
известния морски изследовател д-р Робърт Балард: “Книгата “Ноевият потоп” на
Уилям Райън и Уолтър Питман е омайваща и завладяваща научно-детективска
история. Тя трябва да се прочете! И несъмнено ще предизвика множество
експедиции за намиране на доказателства, които да потвърдят или отхвърлят
тезите. ” Д-р Балард вече опита своя късмет на откривател, работейки през 1999
и 2000 г. в Черно море в района на Синоп, Турция. Резултатите от тези
проучвания днес са широко известни. През 2001 и 2002 г. той и неговият екип,
заедно с български изследователи, продължиха търсенето на нови обекти в западната
част на Черно море. Главната цел на проучването беше търсенето на артефакти на
старите брегове – останки от древни праисторически селища. Тази книга беше
замислена още преди 20 години, когато бяха получени убедителни геологически
доказателства за Потопа. В нея се поставят основите на една интердисциплинарна
наука – геоархеология. Книгата е
подготвена на базата на богат фактически материал събран от авторите по време
на дългогодишни експедиционни изследвания. Изложени са най-новите оригинални
идеи за геоисторическо развитие на Черноморския басейн. В обработката на
текста, подбора на фигурите значителна помощ ни бе оказана от сътрудниците от
секция Морска геология и археология Делчо Солаков, Веселин Пейчев, Преслав
Пеев, Недялка Чонкова и художника Боно Шкодров. В процеса на работа разчитахме
на подкрепата на ръководителя на разкопките на праисторическото селище и
некропол в района на Дуранкулак д-р Тодор Димов. Възползваме се от възможността
да им изкажем своята благодарност за неоценимата помощ и подкрепа.
Начало