Преди години много обичах да слизам в мазето на стария ми дом и там да търся забравени или пък съвсем непознати вещи – забравени не от мен, а от някого другиго...Има вещи, които са забравени – и мисля – няма значение дали си ги забравил ти или някой друг, те изглеждат забравени и на това миришат...
Разказите на Тушков са старите вещи. Забравени в мазе и уж безинтересни за никого. Представям си умния и прозорлив човек, който носи в себе си свещ и слиза в мазето. Той осветява тези загадъчни и причудливи вещи. И пред него бавно и мъдро, постепенно, огласяни от изящна музика се разкриват скритите светове. Които тези вещи носят в себе си. Представям си човека със свещта! Завиждам му...
Калин Терзийски
Начало