„Вятърът допуши фаса ми и се скри зад ъгъла, в Япония“. Това
може да не е хайку, но е от блестящия разказ на Деян Енев „Как се пише хайку“.
Деян Енев е добре познат на читателите автор. Тук той отново
успява ту тъжно, ту шеговито, но винаги добронамерено да ни разведе със зорко
око из нашия делник. В него ние – изтъкани от достойнства и недостатъци, от
благородство и дребни подлости минаваме като слепци край жената на пейката,
която може би е лудичка, край детето, болно от самота и неразбиране, край влюбените
в кафето на ъгъла. Минаваме така и край самите себе си, и край простата красота
на битието.
Деян Енев е събрал всичко това в късите си разкази като в
една човешка сълза, също както е в автентичното хайку.