Тази книга завършва с предчувствие за смърт. Последната дума на тази книга е „кола”. Кола, която не пристига на пресечката на „Евлоги Георгиев” и „Оборище.” Колата, която не пристигна на тази пресечка се оказа смачкана на „Цариградско шосе”. Заради това не пристигна на „Оборище” и „Евлоги Георгиев” където живееше Кембълът.
Тази книга не е писана от мен. Като че ли не е писана и от Кембълът.
Тази книга е писана от предчувствията му.
Може би заради това на места звучи несвързана. Предчувствията му изпреварваха мисълта. Предчувствията му понякога бяха по-бързи и от словесните реакции. А той знаеше какво да прави с езика.
Понякога не знаех кой кого измисля – Кембълът ли измисля езика, или езикът измисля Кембълът.
Да редактираш Кембълът е все едно да редактираш Бог. Това не го казвам, защото вече са си заедно, а защото всяко създаване на нов език е …
Начало