Припада бавно вечер
и крадливо слънчев лъч
през клони на разцъфналата дюля
по мене повечерно се заиграва.
Тишина отвред любовно
с нежни пръсти ме прегръща
и сладостно ме разцелува
по запалената ми снага.
Очи притварям и през мигли
вечерен мрак ми шепне
тайнствени слова.
Начало