Когато преследваме мечтите си, търсим или създаваме себе си, често пътищата са дълги, многобройни и объркващи. В един момент играем и си разказваме смешни истории, a в следващия - разбираме, че не всеки, който ни се усмихва, ни мисли доброто.
Така кошмарите плавно изплуват от сънищата. Пътищата се заплитат със сложни и тънки нишки като добре оплетена паяжина пред погледа, щом наоколо плъзнат невиждани и нечувани създания.
И дори да имаме златен Ключ, не знаем дали той ще отвори правилните врати. Или, дали наистина това е точният Ключ за целта.
Тук провалите са безброй, разтърсващи, съдбоносни и обезкуражаващи. Но дори един-единствен успех е в състояние да омаловажи всички предходни поражения. А за неговото постигане е нужен поглед отвъд видимото...