Пленителният свят на „Дванайсет нощи“ носи духа на Оксфорд на Лира („Тъмните му материи“, Филип Пулман) и „Алиса в Страната на чудесата“
Бъдни вечер. Бащата на Кей още е на работа – пак закъснява, както всеки ден тази седмица и всяка седмица този месец. Както всеки месец тази година: в лабораторията или в кабинета си, по две седмици на разкопки някъде, в библиотеки или на срещи; Кей не успява да запомни всичко.
Огорчена, майка ѝ хваща нея и сестра ѝ и трите отиват заедно, за да го приберат от Кеймбриджкия колеж, където преподава. Когато пристигат обаче, първо портиерът, а след това и всички други отричат човек с това име някога да е работил там…
Всъщност, изглежда сякаш той никога не е съществувал.
Същата нощ Кей е събудена от гласове под прозореца: това са Оли и Флип, които наричат сами себе си безплътници.
Но те не са хора. И Кей по принцип не трябва да може да ги вижда.
Но тя някак успява.
Начало