Национален регистър на издаваните книги в България

Основен източник за написването на „Книга за цар Фердинанд и българите” е архивът, който Симеон II и Мария-Луиза връщат н България. Това е най-богатият документален разказ за изпъл­нената с градивна мощ, войнска слава и драматизъм история на българския народ и на неговия владетел от края на XIX и началото на XX век. С умението на изкусен разказвач авторът води чита­теля през лабиринта на времето, освобождава мисълта му от на­слойки и го изправя пред реалността. От едната страна е цар Фердинанд със своите идеи, вроден аристократичен такт и умения на майстор-строител, от другата - неговите критици и клевет­ници. В пространството между тези две страни е възродена, обно­вена и устремена към своя национален идеал България.ю

"Цар Фердинанд бе толкова заинтересован от благосъстоянието на страната; той продължаваше грижливото си изучаване на хората и събитията; той бе преодолял всички мъчнотии на езика и напълно запознат с обичаите и характерните черти на нацията."

Анна Станчова, 1892 г.

"Цар Фердинанд беше една голяма фигура, една оригинална, в неизменно душевно и умствено напрежение, но силна личност, щастлив притежател на доста силен ум, жива отзивчива интелигентност и духовитост... При това не може да се отрече, че цар Фердинанд беше един от първите будители и двигатели на големите усилия и енергия на българския народ по пътя на всестранния културен нап­редък."

Ген. Христофор Хесапчиев

"Цар Фердинанд... сам направляваше външната политика на младата държава... Хитър дипломат, той превъзмогваше трудностите, които се препречваха на пътя му. Внимателен пилот, той лавираше между опасностите, които заплашваха да поставят младата държава под чуждо настойничество."

Фернанд ван дер Хайде