Романът „Комо” на култовия белградски писател Сърджан Валяревич представлява своеобразен дневник, но без дати - всеки ден е една глава от романа. Получил неочаквано и за себе си Рокфелерова стипендия, главният герой има възможността да пребивава един месец в селището Беладжо, край езерото Комо, в една прекрасна вила, за да може спокойно да твори. Но още в самото начало става ясно, че героят няма желание, нито намерение да пише. Той прекарва времето си в разходки сред природата, в размисли или в местните кръчми. Алкохолът, главно маркови и скъпи вина, които без ограничение консумира, са също един от начините, по който героят скъсява времето. Вилата, наред с него, обитават главно учени - хора, от които той твърде много се различава, дори и когато слага вратовръзка, за да спази dress codе на общите обеди. Макар и между стипендиантите да открива и по някой „чудак” за разговор, той дружи главно с местните жители. Това приятелство, заговорниченето с келнерите във вилата, както и липсата на симпатии към високомерните стипендианти-професионалисти представя героя като социално чувствителна личност, която превръща учудването си от класовите разлики в конкретна акция, канейки местните си италиански приятели във вилата, където те никога не са могли да влязат, макар и цял живот да е била пред очите им. В крайна сметка писането, заради което главният герой като Рокфелеров стипендиант се е озовал сред прекрасната природа на езерото Комо, се манифестира само в краткотрайни безуспешни опити и последният ден той констатира, че не е написал нито ред.
В романа „Комо” разказът тече непосредствено, интересно, спокойно, с блага ирония. Що се отнася до фабулата, не се случва нищо особено – един писател, който в този момент не пише нищо, се е озовал в среда, която не е негова, в идиличен край – различен от размирния Белград, откъдето пристига, среща различни хора, разхожда се, пие и размишлява. И това е главно всичко. Но този минимализъм, с който е описано ежедневието, навид случайното и незаинтересувано докосване до различни теми и отношения между хората, не оставят читателя равнодушен и той не затваря книгата докато не стигне до последната страница.
Начало