|
Описание
|
Два възела преплетени на кръст събират всички гари на земята, един безкраен път околовръст с тополи пламнали всред вихъра на лятото. Посреща ме притихнала нощта със уличките прашни, с невролозите, с едно дете, зашляпало в калта, с едно момче, далеч от всички пози. На прага две сълзи изтръпват в мрака, целувката на мама парва челото, а тя присяда тихо, във очакване, и не пресъхват скулите й, бледите.
|
Начало