От 1996-та Карбовски не е издавал своя поезия.
Издаваше книги на свои приятели, които вече не са му такива.
Водеше битки вместо тях, за да разчиства място под Слънцето. За всички.
Опитваше се да намери съпричастие и СъприЩастие, заедност, там където хората са срязани с ножица.
Правеше литературни клубове, които се размиваха в небрежност и алкохол.
Авторът на „Слънцтърсачката”
Обаче вече може да е спокоен. Всички около него пишат.Той също.
Освен това вече навлиза в период от живота си, когато успява с лекота да осигури пиене за всички. Преди време само можеше да мечтае за това.
Просто едно леко момче убиец на времето.
Изглеждащо мрачно на вид, но написало най-добрата поезия за радост на български.
Няма да повярвате, поезията му няма нищо общо със заплашителния му вид и ужасните неща които прави
Начало