Своеобразен
пътеводител за сакралните места по българските земи е новата книга на Христо Буковски „Опасният архив на богомилите”.
В книгата увлекателно
се описват всички известни (но никъде
по такъв начин
събрани заедно) подробности за тайнствата, извършвани в загробените светилища,
от които излязоха удивителни следи към зората на европейската цивилизация.
Авторът проследява как древни вярвания, езотерични символи, жречески пособия,
обреди и елементи от богослужебната практика преминават в последвалите ги школи
и учения, като занимателно разкрива интегралната история на мистериите от далечното
минало до днес.
През наситените с
любопитни подробности разкази за легендарни чудотворства на митични, библейски
и исторически герои тече истинско разследване какво са опитвали да прикрият
мисионерите на църковния клир, когато яростно са разбивали прастарите
светилища. Прехвърлят се както споменавани, така и непроизнасяни никога
хипотези какви дела биха могли да обслужват праисторическите свещени градежи,
че не бивало да оцелеят дори като спомен за корените на религиозността.
Търси се истината
за онова, което е ставало на Балканите, докато дебаркиралите през 13-и в. преди
Христа олимпийски „богове” са задържали цяло десетилетие в Мала Азия героите от
Тракия и бъдещата Елада с показната война за Троя. Проследява се чия практика
са следвали мистериите на траките, какви основания може да е имала вярата в
безсмъртието и защо са изчезвали телата на техните царе-жреци след ритуалното
им обожествяване.
В тази връзка
авторът вписва делата на апостол Павел и евангелиста Лука, когато през 52-ра г.
пренасят учението на Спасителя в Европа първо през светите места на Орфеевия
народ и разкрива защо те са показвали на траките в Родопите икона с
разпятие, но на.Орфей.
В пролуките между
древните символи и обреди, приети от Православната църква, и отричаното от
изконното в ученията, Христо Буковски открива кода за същността на онова, което
са проповядвали богомилите не само с прословутите си тайни книги, но и в
мистериите, съхранени и препредавани в много езотерични общества и школи след
тяхната.
Книгата е посветена
на 1670-годишнината от Втория вселенски църковен събор, състоял се в Сердика от
ноември 343 г. до февруари 344 г. с участието на епископите от всички църкви в
тогавашния християнски свят.