Пристъпваше
пред мен с малко странна походка – много лека и малко скована в същото време –
като гълъб или като чайка, която предпазливо крачи по мокрия пясъчен бряг. Беше
облечена в евтина басмена поличка и някакво черно елече – и двете доста
омачкани. Не носеше чорапи, макар че пролетта беше доста хладничка. Нямаше
чанта или джобче по дрехите, не държеше в ръцете си ни ключ, ни дори носна
кърпичка – приличаше наистина на птичка божия, която спи нощем по клоните на
дърветата.
Павел Вежинов