Национален регистър на издаваните книги в България

Под „Незримите сенки на Нукта” пред нас оживяват образите на всемогъщи богове и на земни и подземни владетели, на диви варвари и храбри гладиатори, на изкусителни жрици и на нежни весталки. С дълбока почит и голяма ерудиция Ваня Ангелова пише за неща, останали в тъмните и загадъчни дебри на славни или позорни ери и столетия. И ги възкресява с огнения връх на своето остро и същевременно благородно перо. Но най-важното, което усещам и което искам да подчертая, е това, че в почти всички свои стихотворения поетесата застава пред белия лист с открити очи и чиста съвест, с трепетна душа и влюбено сърце. И тържествува, и страда в прослава на живота, превърнат в олтар. Ще посоча само няколко примера. Прекрасното стихотворение „Танцът на весталките” завършва така: Танцуват весталките в сумрака стар и вятър понася ги в шỳми. Самият живот се превръща в олтар или във молитва без думи. А ето и началото на едно друго чудесно стихотворение – „Мистерии”: Животът ти минава в сън – лениви вечери през зимата... Ще цитирам и последната строфа на стихотворението „Ахейска сеч”, в което звъни огромна болка за съдбата на България: О, моята родина ли кърви, и днес обречена от патриоти? Към гибел ли, народе мой, вървиш, не оценил цената на живота? Мога да продължа с тези примери, където думата „живот” присъства в цялата книга с красива и пълнокръвна сила. Защото тъжна или радостна, влюбена или разлюбена, „неподвластна и неуправляема”, Ваня Ангелова вярва в живота и благославя неговата вечност... В началото на този мой кратък предговор писах, че стихосбирката „Под незримите сенки на Нукта” е особена книга... Да! Тя е особена и поради това, че за много от стихотворенията поетесата е приложила подробни „Обяснителни бележки”. Струва ми се, че тези „Обяснителни бележки” са книга в книгата. Те се четат с огромен интерес. И се превръщат в красив накит към талантливите поетични изповеди на една съвременна българска поетеса, която живее и твори под баладичните небеса на старопрестолния Търновград. И раздава своя божи дар на живота, превърнат в олтар! На добър час!... 10 ноември 2009г. гр. София Матей Шопкин