Казвам се Рада. Нямам
представа защо правя това. Може би… защото човек има нужда да чуе собствената
си история, но казана на глас. Или защото, ако остане само в мен, ще ме смаже…
Ще я разкажа такава, каквато беше – нелепа, глупава, грозна… трудна за вярване.
В едно горещо юлско утро Рада Захариева спира
колата пред гробището на полузабравено градче. Не знае какво я е довело на това
място, но не може да продължи. Не знае как да укроти мисълта си, че има избори,
от които вече не може да избяга. Че е пожертвала семейство, кариера… В името на
какво и кого?
Гробището си има име – Мушкатовото. А жената,
която го стопанисва от половин век, се нарича Гела. Грижи се за всички, които
пристигат тук, без значение дали са живи, или мъртви. Сега гледа Рада така
сякаш я познава.
„В един
и същи свят“ на Кремена Кунева е завладяващ роман за преплитащи се съдби и за
хора, които никога не биха се срещнали, ако светът беше справедлив. Но той не
е. Това е история за красота, надежда и за трудните решения, които трябва да
вземем, за да останем себе си. Защото понякога са нужни само няколко крачки, за
да се окаже, че между червените пътеки на властта и прашните алеи на едно
гробище с името на цвете няма почти никакво разстояние.
Начало