Какво би наложило
изконно животоописание на Св. Йоан от неговите последователи в Рилския манастир
сетне да бъде укрито и пренебрегвано? Защото първото пространно житие на Чудотвореца като селянин не е творба на богоосенен
житиеписец! Негов съчинител е Георги Скилица – секретарят на император Мануил I
Комнин и пръв началник на дворцовата му охрана. Когато изпаднал в немилост като болнав интригант,
бил изпратен за областен управител в Средец. А там били светите Йоанови мощи и
до тях чудодейно е бил изцелен. Сетне миро от тях излекувало и василевса, та за
отплата решили да прославят сред православните светци и българския Чудотворец.
Но Константинополската патриаршия не би го
канонизирала за светец от българския царски род. Тя е благословила „во Христа“
ромейското войнство да заличат православна България през 971 г. Пред нея са свалени царските символи от пленения Борис ІІ – внук на Св. княз
Борис, покръстил целокупно нашия народ под нейното духовно „майчинство“.
След 170 години
страхове за ромеите от чедата на Крумовия род в Цариград можели да
признаят българин за Чудотворец
само ако е селянин и то роден далече от Преслав.
А интригантът Георги Скилица изпълнил присърце задачата с презрението,
което имал към населението от Софийско, където бил въдворен, пък излязъл
изцерен…