„Приятелски огън” е трогателна, брутална и
обсебваща история… Акерман успява да изгради сложен сюжет за лоялност,
отмъщение и братска любов.
Халед Хюсейни
Елиът Акерман е направил нещо много смело
като писател и още по-смело като войник – докоснал е душата на врага си.
New York Times Book Review
Това, което прави „Приятелски огън“ толкова
трогателна, е чувството за емпатия на Акерман, способността му да влезе под
кожата на героя и да ни напомни не само за огромните различия между нас, но и
за споделената ни човечност.
Азар Нафиси
Това е най-добрият роман за войнате в
Афганистан до момента. Докосва лиричните струни в душата по същия начин както
„За кого бие камбаната“ на Хемингуей.
Адмирал Джеймс Ставридис, бивш Върховен
командващ на Съюзните сили в Европа
Азис е обикновено
афганистанско момче, чийто живот се преобръща след началото на войната с
американците. Губи майка си и баща си, а брат му е ранен и се нуждае от
постоянни медицински грижи. Светът, в който е израснал, се превръща в брутално
и хаотично място. Талибаните казват, че спасяват невинните от американската
агресия, а американците твърдят, че те са тези, които защитават мирното
население от терористите. При толкова много спасители животът на Азис е в
опасност всеки ден. Ако иска да оцелее, трябва да се адаптира, да се научи как
да бъде хищник, а не жертва. Ако иска да запази душата си, трябва да спаси брат
си и жената, която обича.
Елиът Акерман участва
в пет мисии в Афганистан и Ирак като морски пехотинец. Издига се до капитан и е
награден със Сребърна звезда, Бронзова звезда и Пурпурно сърце. След
приключване на службата си работи като сътрудник в The New Yorker, The
Atlantic, The New Republic и Ecotone.
Начало