Синият залез е новост в тематично и жанрово отношение – и като
градски по тема, и като опит да се опише деградацията на българската
буржоазия, и като начин за решаването на тези тематични задачи чрез
криминален сюжет. Романът поставя ред сложни и дълбоки морални,
философски, социални и криминални проблеми и ги разрешава със зрелост и
великолепен език, на който мнозина творци могат да завидят.
Днес може
да се направи преоценка на жестоката критика от средата на миналия век и
да се оцени по справедливост първия роман на Павел Вежинов.
Съвременният читател е достатъчно зрял, за да възприеме Синият залез
не само като криминално четиво, допълнено с някои пикантности,
гъделичкащи „масовия вкус”, но и като книга, бележеща пътя на
талантливия писател към следващите по-зрели и задълбочени творби.