Втора
част
УНИВЕРСИТЕТЪТ
ВЪВ ВЛАСТТА
Девета
глава
СЛУЧАЯТ
КИРИЛ ПЕТРОВ. КРУШЕНИЕТО
НА ПРАВОЛИНЕЙНИЯТ НЕОСТАЛИНИСТ ........... 15
1.
Маоисткият инцидент и благоприятните последствия за
Университета ..........................................................................................
17
2. ДОИ
„Негодник“. Кирил Петров и конспирацията с анонимни публични
доноси срещу „корумпираната, обуржоазена партийна върхушка“.
Една частна манифактура за политически симулакруми ... 22
3.
Заточение в Делиормана. Към психоанализата на травмата от загубената власт
.....................................................................................
31
4.
Логиката на репресивната машина и парадоксите на класовото правораздаване
............................................................................................
36
5.
Раждането на „Солидарност“ и преобърнатият му прочит като нова фаза в класовата
борба на пролетариата за комунизъм ......... 41
6.
Налагане на научните критерии за атестиране. Поколенческо и административно
обновяване на Философско-историческия факултет
........................................................ 47
7.
Критични равносметки за състоянието на социалните науки и статута на
Университета .........................................................................
54
Десета
глава
ПРОМЯНА
НА ИДЕОЛОГИЧЕСКАТА ПАРАДИГМА. ИСТОРИЯТА – НОВАТА МАТРИЦА ЗА НАБАВЯНЕ
НА
ПОЛИТИЧЕСКА ЛЕГИТИМНОСТ НА РЕЖИМА .......................... 59
1.
Активизиране на Държавна сигурност в Университета. Разширяване на обхвата на
понятието „вражески контингент“ ............. 61
2.
Професори под наблюдение – ДОП „Дърдорко“ и ДОН „Скорпион“. Ядро и разширена
периферия на групата ................. 64
3.
Безславно приключване на акциите на ДС. „Групата“ установява контрол върху
административната и партийна власт в специалностите „Философия“ и „История“
.......................................... 74
4.
Нови перспективи пред младите историци и отслабване на връзката им с философите
.................................................................... 84
Единадесета
глава
ТЕОРЕТИКА-ИНФОРМАЦИОНЕН
ОБРАТ. РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА ВЛАСТ ....................
91
1.
Просветителският устрем на философите. Библиотека „Философско наследство“ и
грижата за образователните и морални фундаменти на младите хора
.................................................. 93
2.
Книгоиздателската страст на Исак Паси. Променяне на цялостния интелектуален
контекст – „разрушаване чрез съграждане“ ................... 97
3.
Четенето като събитие. Алтернативното семинарно пространство от 80-те и
подронване на „преданото четене“ на класическото наследство
..................................................................... 104
4.
Между императивите на голямата мрежа и етиката на групата. Научна общност или
„научно-интелектуално движение“ .................... 106
Дванадесета
глава
ОТ
СЛУЧАЯ ЖЕЛЮ ЖЕЛЕВ КЪМ СЛУЧАЯ „ФАШИЗМЪТ“. АНАТОМИЯ НА ВЕРИГАТА ОТ НАВЪРЗАНИ
ИНЦИДЕНТИ .......... 117
1.
Желю Желев – отстояване правото на място в статукво и оспорване на статуквото.
Стремеж към позиция, от която може да се говори ..... 117
2.
„Фашизмът“ – дисекция на тоталитарния феномен и семантичните предизвикателства
на една книга с ключ ................... 124
3. От
ръкописа „Тоталитарната държава“ до книгата „Фашизмът“ – за колективното
авторство на инцидента ............................................... 131
4.
Иван Славов – хроникьор на пошлостта на тоталитарната култура ... 136
5.
Книги-социални жестове. Претекстът Васил Левски – политически послания,
залутани между миналото, настоящето и бъдещето ........... 141
6.
Употреба на „конституционната фикция“
.............................................. 151
7.
Обвинителният акт на „идеологическата прокуратура“ – послушание и формализъм
...................................................................... 156
8.
Пробиви в цензурната институция. Наказания за „притъпена бдителност“
и „политическо късогледство“ .......................................... 159
9.
Фрактура между партийния връх и членската маса. ППО възможна
база за съпротива.....................................................................
162
10.
Една нова партийна дихотомия – „опитни другари“ – „политически
незрели“ млади членове .................................................. 171
11.
Индивидуалният авторитет като контравласт. Три
версии за „оставката“ на Николай Генчев като декан на
Историческия факултет
....................................................................... 177
12.
Николай Генчев и Центърът по Културология. Обновяването и
модернизирането на образованието като политически залог ........... 183
Тринадесета
глава
СЛУЧАЯТ
ДОБРИН СПАСОВ. КОНФЛИКТ
МЕЖДУ ОТXВЪРЛЯНЕТО НА
ТОТАЛИТАРНИТЕ ПРАКТИКИ И ПРИВЪРЗАНОСТТА КЪМ
СОЦИАЛНАТА УТОПИЯ .................................................................
189
1.
Добрин Спасов заема мястото на Тодор Павлов. Политики
за преодоляване на „голямата вътрешна изостаналост“
на българската философия ............................................. 191
2.
Дебат за тоталитаризма. Обсъждане на „Фашизмът“ в
редколегията на сп. „Философска мисъл“ – структура на
научното (философското) поле
........................................................... 200
3.
Позитивни и негативни страни на гилдийното съзнание. Появата
на алтернативен център за атестиране на научното и
гражданско поведение
........................................................................... 218
4.
Идеологическата граница на теоретичната компетентност ................. 223
5.
Добрин Спасов и Желю Желев. Противоречието между природата
на режима и неговите принципи........................................... 226
6.
Бездарността на пропагандната машина. Призракът на един
обърнат „конформизъм“ ..................................................................
233
7.
Промени в обществените нагласи на късния комунизъм. Неофициалната
публичност заявява присъствие .................................. 237
Четиринадесет
глава
СПЕЦИФИКА
НА БЪЛГАРСКОТО ДИСИДЕНТСТВО ...................... 241
1.
„Фашизмът“ от научна и политическа гледна точка .............................
242
2.
Хитруване със смисъла – царството на езуитския език ........................
244
3.
Нова промяна на интелектуалната парадигма – от национализма към
правата и свободите на индивида ....................................................
253
Петнадесета
глава
СЛУЧАЯТ
ИЛЧО ДИМИТРОВ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ). НАСРЕЩНИ
ДВИЖЕНИЯ – КРИТИКАТА ОТВЪТРЕ
И
КРИТИКАТА ОТВЪН НА СИСТЕМАТА ............................................. 257
1.
Процеси на разцепление във властващия елит. Борби за запазване
на позиции в обществената комуникация ............................. 258
2.
Походът на интелектуалците към властта. Отношения между ластта
на силата и властта на знанието ..................................................
262
3.
Съществуването вън-вътре в две различни социални среди. Неумолимата
логика на размяната на символни капитали ................... 269
4.
Паралелни и различно мотивирани „бунтове“ срещу
личния режим ................................................................................
274
5. В
кулисите на голямата власт. Демонстрации на разделение на
научната и политическата оценки
...................................................... 288
6.
„Париж си струва една литургия“. Конфликти между държавна администрация
и партиен апарат ............................................................
298
7.
Промени в жанра: от „писма до вожда“ – до писма от мислещ
и загрижен съпартиец
................................................................ 306
8.
Хоризонтът на реформаторското мислене и действие. Към
един нов алианс
................................................................................
309
9.
Особености на социалната критика в тоталитарното общество. Социална
критика и социална промяна .................................................
317
Заключение
ОТ
ГОЛЯМОТО СЪБИТИЕ – НАЗАД КЪМ ИНЦИДЕНТИТЕ. РЕКОНСТРУИРАНЕ
НА СЪБИТИЙНАТА ИДЕНТИЧНОСТ НА
ИСТОРИЧЕСКАТА ПРОМЯНА
.......................................................... 325
Начало