Преди 3000 години един човек променя света с няколко грапави глинени плочки
и с тръстикова пръчица.
„Не са се раждали много хора, които
да са и наполовина толкова мъдри, колкото Дингир, писаря. Той създаде
изкуството, наречено писмо, с което накара рисунките да говорят...”
Урук, Шумер, 3000 г. пр. Хр. Дингир и съпругата му бягат от гнева на царя и
от отмъщението на богинята. Подозират, че дните им са преброени и преди
войниците да ги убият, той иска да остави свидетелство за своята истина, като
разказва историята на раждането на писмеността – изкуството, което ще промени
света.
Дингир е още дете, когато баща му неволно обижда безпощадната богиня Инана
и навлича нещастие на семейството си. От този момент нататък момчето расте без
никога повече да види родителите си, отгледано е от чужди хора и е подложено на
жестоки мъчения в училище. Но с времето срамежливият и боязлив младеж се
превръща в добросъвестен счетоводител. Той е натоварен да пази глинените сфери,
които символизират дълговете на царя към Храма, управляван от злата жрица
Шелепут. Тя никога не прощава на Дингир обидата, нанесена на богинята от баща
му. Преструва се, че го обича, но в същото време заплита сложна интрига срещу
него с помощта на робинята Ниншубур, чието тяло и душа мисли, че владее. За да
спаси глинените сфери, които трябва да пази, както и собствения си живот,
Дингир е принуден да напрегне ума си, за да се справи с трудното положение. Но
тогава той все още не знае, че прави първите стъпки към едно изобретение, което
ще преобърне историята и културата.
Глинописецът е вълнуващ разказ на два гласа за един
свят, който макар да е отдалечен назад във времето, поставя универсални и
твърде актуални въпроси. Жаждата за власт, политическите интриги и любовните
сблъсъци са поставяли отпечатъците си върху
обществото, което ни е завещало едно от най-ценните наследства в
историята на човечеството – писмеността, мощно оръжие, способно да преобрази
истината... или да я изтрие от паметта на хората.
Действието на
романа се развива в Месопотамия преди 3000 г. Интерпретира мита за възникване
на писмеността и развитието на устното творчество, свързани с главните движещи
сили на историята: любовта и властта.
Динхир, царски
писар и счетоводител, живее със съпругата си – бивша робиня, Ниншубур. Двамата
се укриват от наемни убийци, изпратени от царя. Динхир предчувства близкия си
край и иска да напише върху глинени таблички историята на живота си и
събитията, довели до смъртната му присъда.
Авторът, чрез
героинята Ниншубир, заявява още в началото на романа каква ще бъде техниката на
разказа. Съпругата на писаря се явява редактор на историята, разказана от мъжа
й. Тя споделя: “Ще създам едно ново начало, което няма да започва от самото
начало, а от средата, дори от края. Едно начало, което ще намеква за събитията,
но няма да ги разкрива; ще възбужда, но няма да удовлетворява; ще капва мед върху
устните, но няма да насища. Дали ще се справя? Живяла съм в храма на Инана,
където изкуството на съблазняването се овладява до съвършенство. Ще имитирам
жриците, за да съблазня един непознат читател, който може и да не съществува.”
Бащата на Динхир,
скулптор, е обидил главната богиня на града – Инана. Синът му наследява
“прегрешението” на баща си и цял живот изкупува грешката му.
Авторът създава
цялостна картина на живота в Месопотамия: бит, градоустройство, география,
власт, умело вплетени в разказа на главните герои.
Начало