„Бащата на историята Херодот
пише за прадревните ни деди
тук,
че са били „най-многобройният народ след индусите“. Населявали са Балканския
полуостров от егейските
острови Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс
до поречието на Днепър и Днестър, областите около Карпатите и Панония, земите от Черно море до реките Морава и Вардар, територии в
Северозападна Мала Азия... Но не виждали благоденствието в напъни да направят от това империя. Нито им трябвало да завладеят
и останалия свят. Развивали своите умения да живеят творчески и съумявали да
оцеляват без чуждите богатства, защото разбирали, че спечеленото с войни се губи във войни. Не търсели роби да
правят пирамиди и излишно помпозни храмове за богове, защото
умеели да поминуват по живо по здраво с Всевечното в душите си. В реалното единство на
племенни общности със специфични местни особености на състезаващи се по
находчивост диалекти, ритуали, носии, тънки заигравки в танците в ярки прояви на
родови дарби те изграждали пълнотата на цивилизация, която
сетне зареждала келти, готи, елини, римляни, славяни...
В библиотеката на Ватикана пазят ,,Анонимът на Хазе“, в който е овековечено, че племена и народи се
стремяха да станат поданици на българската империя, защото българите бяха
най-справедливите в света. И
как се е стигнало до там, че най-старата нация на Стария континент да живее вдържавата България още
когато – според проф. Норман Дейвис
в Оксфордския
университет –Европа е ходела
права под масата?
Като е
разширявала духовните си владения в непостижима за империите безграничност. А
разказът как са го постигали предците ни започва от страницата след
заглавието.“
Христо
Буковски
Начало