Ако заглавието озадачава някого, то вероятно не е запознат с книгата
„Течна дружба”, посветена от автора през 2011 г. на митовете за т.нар.
вечна дружба между България и Русия, между СССР и НРБ, и между двата уж
вечно влюбени през вековете народи. Не става дума само за игра на думи.
„Течната дружба” е краткия отговор на дълго задавания въпрос какво ни
прави по-различни от останалите бивши сълагерници в съветския соцлагер в
Европа. Потокът от суровини, особено течните, от който България е
по-зависима от бившата си колониална владетелка повече от която и да е
друга посткомунистическа икономика на континента, продължава вече
четвърт век да предопределя съдбата ни на държава, която не може да се
откъсне от руската орбита. В новата книга на Иво Инджев ще прочетете за
нивото на „течната дружба“, измервано по дни за периода 2011–2014 г.; за
трагедията на таврийските българи, избягали от СССР и настигнати от
Червената армия в България; изповедта на оцелял таврийски българин,
национално известен с фалшифицираното си българско име; какво стои зад
намека за сибирската връзка, направен от уволнения министър Трайчо
Трайков; за номерата на „Газпром“ за гарантиране на руския газов монопол
в България; за българската ръка в руската примка около украинския врат и
много други.