Две сърца, два гълъба засмени и път обсипан, по-чист е от небе, а може би, защото са успели, да плуват винаги, във бурното море! И облаците като пух от радост засияли, като постеля нежна, за да топлят любовта, в сърце едно тук всичко се събрало, облъчено от чисто бяла светлина!
Начало