„Всеки, който има амбицията да застане начело на народа си, не бива никога да забравя, че политическият пост е преди всичко доверие. Всъщност властта е най-висшата форма на доверие. Няма значение къде – дали в Съединените щати, където “ние, народът”, е признатият суверен, или във Великобритания, където “ние” е монархия – задължението на политика, а още повече на държавника е да служи. Отначало до край.
Истина е склонността на политиците да забравят задълженията си, след като са били всмукани в редовете на националния елит, и тя важи до днес. А може би се е и засилила. Никога политиците не са се занимавали толкова много с хората от своята среда и толкова малко с останалите, както в наши дни. Никога не е имало толкова много международни форуми. Демократичните задръжки пред парламентарната отчетност никога не са били по-слаби. И никога изкушението да се забравят корените и принципите не е било толкова силно. Президенти и министър-председатели сега трябва да се борят както никога, за да не литнат над досадите на ежедневието. И е голяма вероятността мнозина да престанат да се съпротивляват на съблазните.”
Това са думи на Маргарет Тачър, която още в първите години на своето консервативно правителство подчертаваше, че държавата, както и домакинството се управляват съгласно един и същ общ принцип – не можеш да харчиш повече, отколкото си изработил. И за учудване на журналистите от “Таймс” и “Сънди Таймс” демонстративно изгасяше ненужните лампи в резиденцията си на “Даунинг Стрийт” 10. Въпреки евентуалните насмешки и упреци за стиснатост и дребнавост, които не й бяха спестени.
Начало