Владетелите е серия от разкази или по-скоро
ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и
аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг). Тези етюди извират от тъмното
море на несъзнаваното, което всеки един хомо сапиенс носи заложено в себе си,
плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти.
Тоест
авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му – първото
хрумване след прочитането на историческите факти.
Това
е нещо като портрет на Личното
историческо знание, а не история на действителността. Историята, каквато е в
нашите души, а не каквато е била в действителност.
Но
Авторът е убеден, че всеки мъдър човек знае: Действителна история не
съществува. Съществува само историята като отпечатък в нашите души. Или казано
иначе – без хора, които да се вълнуват от нея и да мислят за нея, които да я
преживяват отново и отново – история не би имало.