Основна част от
управлението на всяка организационна структура е координиране на нейните
дейности и насочване на усилията на членовете към постигане на целите и. Този
процес задължително включва активното участие на личност, наречена лидер.
Следователно лидерството е неизбежен елемент на ефективното управление на всяка
човешка дейност. То се проявява изключително в междуличностните отношения лидер
– поселдователи, като се свързва с постигането на поставените цели така, че
последователите да ги възприемат като собствени. Категорично възприето е в
теорията и в социалната практика схващането, че ефективното управление е
невъзможно без лидерство.
Могат ли
отделните хора да бъдат обучавани и възпитвани за лидери или те се раждат
такива? Защо личности със съвсем различни черти, образование и култура успяват
да се изяват като успешни лидери? Вярно ли е, че няма лидерство без
последователи? Отговорите на тези и други сходни въпроси са били търсени от
историци, педагози, психолози, етици и други учени в областите на
обществознанието в протежение на различни исторически епохи.
Начало