Женя Андреева разказва в третата си книга „Трябва да
разкажа, татко…“ за детството на Дора Габе, преминало в Добруджа. Коя е Дора
Габе знае всеки българин. Познати са и основните факти, свързани с биографията ѝ.
Но чрез съхранявани в архива й писма, спомени, бележки книгата осветява малко
известни факти от биографията на поетесата, свързани с първите години от живота
ѝ.
В архива на Дора Габе се пази цикъл стихотворения, озаглавен
„Песни за Добруджа.Лирическа
биография“. Цикълът съдържа само първа част, озаглавена „Детството“. В него поетесата в стихотворна
форма разказва за всичко по-важно от детството си – родители, братя, сестра,
приятели, игри, вълнения.
„Трябва да разкажа,
татко…“ е стих, част от стихотворение, посветено на баща й Петър Габе. Той е бил
изключително интересна и разностранна личност: идването му в България през 1884
г., непозната за него страна, за която е прочел само, че има необятни
необработваеми земи, заедно със съпругата и невръстния му син, изглежда на пръв
поглед доста авантюристично. Но младият мъж проявява необикновена воля и
стоицизъм, за да успее като земеделец в чуждата страна. Бори се с неприязънта на местните, с
враждебността на властта – българска и румънска, с природните стихии, със
собствения си характер, но успява. Предава
тази борбеност и на децата си. И особено на Дора. Разбира се, заради трудните
си характери, двамата неведнъж са имали сблъсъци, спорове, хладни отношения на
моменти, но силната връзка помежду им никога не е прекъсвала. Затова е обясним и стихът на поетесата да поиска да
се обърне именно към баща си с молба да не я осъжда, че е решила да разкаже
живота им в стихове.И да му поиска
прошка, че напълно го е разбрала едва, след като го е загубила…
Начало