Стихосбирката „Голотата на това,
което идва “ поставя в центъра преходността, която е представена чрез плавно,
нежно преминаване през три цикъла и общо 41 стихотворения.
Те, от своя страна, ни свързват
със сезоните и моментите в живота. Деликатно синхронизираната връзка между думите
от стихотворение в стихотворение, прелива неусетно до края на стихосбирката и
създава усещане за цялост.
Целта на автора е да представи един съвременен поглед върху виждането, че
изминалото е основен градивен елемент в човека, което изгражда настоящето му,
но е възможна промяна.
Поставя акцент, че животът е цикъл – предизвикателство и неминуемо
превъплъщение. Цикъл - изпълнен със смисъл, емоции, мисли, действия и търсене.
Заложена е възможност за по-дълбоко себеосъзнаване чрез опознаване на
връзката със заобикалящия свят, както и връзката с абстрактното пресъздадено
чрез реални образи, които да предизвикат разтварянето на вътрешния свят на
читателя.
*
„Ако
природата е началото, дали човекът е краят? Целува ли я той с целувката на Юда,
захапва ли я като уроборос опашката си? Осъзнаването ѝ чрез него грехопадение
ли е? Поезията на Златка Пишиева поставя човека сред природата в състояние на
напрегната хармония. В нейните стихове се долавя отглас от деликатната
неудовлетвореност на Емили Дикинсън. Красиви и неочаквани, образите и смислите
плуват като отражения по леките вълнички на езеро, над което преминават пеперуди,
пчели, сезони, чувства, птици, облаци… и Бог.“
Петър Чухов